Море

Същност

Морето представлява соленоводен басейн с по-голям обем, който е част от Световния океан. За да бъде едно море обособено самостоятелно от географска гледна точка, то често трябва да бъде отделено от основния океан чрез различни форми на релефа. Всяко море се характеризира с индивидуален хидроложки режим и климатични особености. Географското понятие море може да се употребява и в смисъл на целия Световен океан - например в международното право морето включва целия Световен океан под границата на отлива, включително морското дъно, подземните ресурси под него и въздушното пространство над водната повърхност. Някои безотточни басейни, като Аралско, Каспийско и Мъртво море, съдържат в наименованието си думата море, но от хидроложка гледна точка са соленоводни езера. Морета се наричат и тъмните морфологични образувания на повърхността на Луната - лунни морета. Те обаче не съдържат вода - на Луната няма открита вода, съдържат прах и доста сполучливо са описани в повестта "Лунен прах" на писателя Артър Кларк.

Морета и океани съществуват от момента на образуване на планетата Земя. Преди около 4.6 милиарда години се формира сушата, а водните области – преди 3.6 млрд., което не е много по-късно - само един милиард години, но от гледна точка на ранните периоди на геологията това са несъществени подробности. Тогава не са съществували обособени морета и океани. Животът се е появил доста по-късно, тъй като температурата на водата достигала 80 °C и е трябвало да изминат няколко хилядолетия, за да може тя да спадне до нива, които са благоприятни за поява на живот. Първите обитатели са били бактерии и едноклетъчни. Едва преди един милиард години се появили наченките на многоклетъчни сложни организми.

Химичен състав

Преди 545 милиона години стотици необикновени създания обитавали океаните. Никое от тях не прилича на нито едно животно, познато днес. Морската вода е солена и макар че съдържанието на различни соли варира, около 90% от водата в моретата съдържа 34 - 35 грама разтворени твърди вещества на литър, т.е. солеността е в рамките на 34 - 35 ‰. Тъй като животът се е зародил първоначално в морската вода, вътрешната среда на организмите и до ден днешен много наподобява морската вода поне по отношение на своя солеви състав. Физиологичният серум, който се използва като инфузионен разтвор в медицината, има същата концентрация на соли както водата на световния океан.

Като цяло солеността на повърхностните води в Северното полукълбо е по-близо до 34‰, а в Южното полукълбо – до 35‰. Разтворените в морската вода соли идват както от вливащата се в моретата речна вода, така и от морското дъно. Химичният състав на солите е относително постоянен във всички морета: на натрия (Na) и хлора (Cl) се падат около 85 %. Останалите разтворени вещества включват метални катиони, като тези на магнезия (Mg) и калция (Ca) и аниони, като сулфатните, карбонатните и бромидните. За научни и технически цели често се използва изкуствена морска вода със стандартен състав. При липса на друго замърсяване, морската вода може да се пие, но е твърде солена – човешките бъбреци отделят урина със соленост около 20‰, така че изпиването на литър обикновена морска вода изисква изпиването на поне литър прясна вода, за да се избегне опасен излишък на натрий в организма. Без тази допълнителна вода увеличеното уриниране за отстраняване на солта предизвиква дехидратация. По подобни причини морската вода не може да се използва за напояване на повечето земеделски култури без предварително обезсоляване.

Солеността варира значително в различните части на Световния океан. При значителен приток на прясна вода край големи реки или топящи се ледници водата в морето може да бъде със значително по-ниска соленост. Най-соленото отворено море е Червено море, където силното изпарение, слабите валежи, ограниченият речен приток и затворената циркулация на теченията предизвикват необичайно висока соленост. При морета със значителен речен приток солеността е значително по-ниска. Например солеността на Черно море е едва 17,3‰. Средната плътност на водата на повърхността е 1025 kg/m³, малко повече, отколкото тази на прясната и на чистата вода (1000 kg/m³), заради разтворените по-тежки соли. Температурата на замръзване на морската вода зависи от солеността, като при нейни средни стойности е около -2 °C. Най-студената морска вода, наблюдавана някога в течно състояние е поток под ледник в Антарктика с температура -2,6 °C.

Вълни

При достигане на по-плитки води вълната се забавя, а нейната амплитуда (височина) се увеличава Моретата са почти непрекъснато подложени на повърхностно вълнение, предизвикано от вятъра. Морските вълни могат да изминават разстояния от хиляди километри, преди да достигнат бряг. Размерът им варира в широки граници от малки капилярни вълни до високи дълговълнови издигания на повърхността и внезапни вълни-убийци. Основните фактори, оказващи влияние върху формирането на вълните, са скоростта и продължителността на вятъра, размерите на водната повърхност, над която духа той, и дълбочината на водата. Капилярните вълни се появяват върху гладка водна повърхност при поява на вятър, но изчезват бързо след спирането на вятъра. Тяхното поведение се определя от повърхностното напрежение. Обичайните морски вълни са по-големи и се образуват от по-дълготрайно действие на вятъра. Те се задържат много по-дълго, дори след спирането на вятъра, като осцилацията им се поддържа от гравитацията. При продължително разпространение на тези вълни от мястото на възникването им, те постепенно се разлагат по посока и дължина на вълната, образувайки устойчиви дълговълнови издигания на повърхността. Анимирана схема, показваща началното „оттегляне“ на повърхностната вода При вълнението в открито море понякога се наблюдават т.нар. вълни-убийци, отделни вълни с височина, неколкократно по-голяма от тази на останалите. Те са опасни за корабоплаването поради своята внезапност. В същото време най-високите регистрирани вълни, предизвикани от вятъра, не са вълни-убийци, а обикновени вълни при екстремни атмосферни условия. Височината на такива вълни може да достига до 30 метра. Навлизайки в плитководието, вълната намалява своята скорост и ширина, растейки на височина Особен вид вълни са цунами, които се предизвикват не от вятъра, а от геологични явления, като земетресения с епицентър на морското дъно или изригвания на вулкани край бреговата линия или на морското дъно. В дълбоки води цунами са трудно забележими, като е възможно да подмине кораб или друг плавателен съд без да бъде усетено по никакъв начин. Това е така, тъй като вълните в дълбочина имат малка височина, за сметка на много голямата си дължина. При достигане на плитки крайбрежни води височината им рязко нараства и стават опасни за крайбрежните населени места. Най-високата вълна, регистрирана някога, е наблюдавана в Аляска през 50-те години на ХХ век като следствие от земетресение с магнитуд 8.3 по скалата на Рихтер. Тази вълна е била висока цели 524 метра и е имала разрушителна сила - за щастие възниква във фиорд (който не е бил населен) и като следствие няма жертви от сблъсъка на вълната с морския бряг.

Приливи и отливи

Приливът е периодично настъпателно движение на океанската и морската вода към сушата, а отливът е периодичното отстъпателно движение на океанската и морската вода от сушата. Всички тези движения се извършват под влияние гравитацията на Луната и Слънцето. Причината за тяхната приливите и отливите са различните стойности на гравитационното поле в противоположните части на Земята. Тази страна на Земята, която е по-близко до Луната, се притегля с по-голяма сила от отдалечената от Луната страна. Земята се завърта около оста си веднъж в денонощието, следователно всяка точка от планетата преминава два пъти през прилив и два пъти през отлив в рамките на 24 часа - на всеки 6 часа се редуват приливи и отливи. Всъщност те се редуват през около 24 часа и 50 минути (малко повече от едно денонощие) - това е синодалният цикъл на Луната. Поради огромното разстояние тази процентна разлика по протежение на земния диаметър е 0.017 %. За сравнение - процентната разлика за Луната е 6.7 %. Имайки предвид по-голямата сила на привличане от Слънцето, процентната разлика за Слънцето става 0.017 х 180 = 3 %, което показва, че влиянието на Слънцето е около 2 пъти по-слабо от това на Луната. Приливите и отливите са с най-голям обем по време на новолуние и пълнолуние, тъй като Луната, Земята и Слънцето са на една линия и ефектът от Слънцето и Луната се мултиплицира взаимно. По това време се засилва и вероятността от земетресения, тъй като разликите в гравитационното привличане влияят не само на моретата и океаните, но и на твърдата земя. Повдигането на нивото на океаните е около 1 метър над средното, което означава, че между прилив и отлив разликата е обикновено 2 метра.

Течения

Важни за водния транспорт и климата са морските течения. Вятърът, духащ над повърхността, причинява триене на границата между въздуха и водата. Така се образуват вълни, но също така започва движение на повърхностните морски води в същата посока както посоката на вятъра. Макар че посоката на ветровете е променлива, на всяко едно място те духат предимно от една определена посока и по този начин се образуват повърхностни водни течения. На много места в открито море посоката и силата на вятъра е сравнително постоянна, поради което през последните няколко години там се инсталират ветрогенератори - с цел производство на електроенергия. Поради постоянната сила на вятъра тези генератори имат много повече характеристика на базова мощност (подобно на ТЕЦ или АЕЦ), което прави производството на ток предвидимо и няма толкова голяма нужда от заместващи и балансиращи мощности. Западните ветрове са най-често срещаните в средните ширини, докато източните доминират в тропиците. Когато водата се движи по такъв начин, това предизвиква и преместването на други водни маси с цел да се запълни празнината. По този начин се формира кръгово движение на повърхностните течения, известно като обща циркулация. В световните океани има пет основни циркулации от такъв вид: две в Тихия, две в Атлантическия и една в Индийския океан. Други по-малки подобни течения се формират и в по-малки морета, а една от тях се движи около Антарктида. Те следват едни и същи маршрути в продължение на хилядолетия, като се ръководят от топографията на континентите, посоката на вятъра, както и от Кориолисовия ефект. Повърхностните течения се движат по посока на часовниковата стрелка в Северното полукълбо и обратно на часовниковата стрелка в Южното полукълбо. Водата, която се отдалечава от екватора, е топла, а тази, която тече към него, е загубила голяма част от топлината си. Тези течения придават умерен характер на климата на Земята, охлаждайки екваториалната област и затопляйки регионите в по-големите географски ширини.

Повърхностните течения засягат само най-горните няколкостотин метра на водните маси в моретата. Съществуват и подобни течения в дълбините на океана, причинени от движението на дълбоките слоеве на водните маси. Основното дълбоководно океанско течение преминава през всички световни океани и е известно като термохалинна циркулация (термична циркулация). Това течение е бавно и се задвижва от различията в плътността на водата, причинени от промените в солеността и температурата. В големите географски ширини водата се охлажда от ниската атмосферна температура и става по-солена, тъй като морската сол кристализира. Заедно двата фактори придават на водата по-голяма плътност. От дълбоките морета край Гренландия подобни водни маси се придвижват на юг между континенталните маси от двете страни на Атлантическия океан. Когато достигнат Антарктида, към тях се присъединяват допълнителни студени водни маси с увеличена плътност и започват да се придвижват на изток. След това те се разделят на две течения, които се движат на север, съответно в Индийския и Тихия океан. Тук те постепенно се затоплят, губят увеличената си плътност и се издигат към повърхността. Част от тези водни маси се завръща обратно в Атлантическия океан. Тази циркулация трае хиляди години.

Живот в морето

Флората и фауната на моретата и океаните е изключително богата и според биолозите днес е проучена само една малка част от нея. Морето е дом на разнообразни форми на живот, които го използват като местообитание. Тъй като слънчевата светлина осветява само горните слоеве, по-голямата част от водите се намира в постоянен мрак. Тъй като различните дълбочини и температурни зони осигуряват местообитание за уникален набор от видове, морската среда като цяло обхваща огромно разнообразие от живи организми. Морските местообитания варират от повърхностните води до най-дълбоките океански ровове, включително коралови рифове, морски ливади и гори, приливни зони, кални, пясъчни и каменисти морски дъна и пелагични зони. Организмите, които живеят в моретата, варират от китове с дължина до 30 метра до микроскопичен фитопланктон и зоопланктон, гъби, бактерии и вируси, включително откритите морски бактериофаги, които живеят паразитно в друга бактерия. Морските организми играят важна роля в кръговрата на въглерода. Със сигурност животът на Земята е възникнал първоначално в моретата, където са представени всички основни групи животни. Учените се разделят в мненията си по отношение на това къде точно е възникнал животът: експериментите на Милър и Юри предполагат възникването на разредена химична супа в открито море, но по-новите предположения включват и възникването на живота първо край вулканични горещи извори, фини глинести седименти или край дълбоководните вентилационни комини - всяка от тези възможности би осигурила защита от ултравиолетовата радиация, която по това време не е била блокирана от все още тънката атмосфера на Земята.

Морските местообитания могат да се разделят хоризонтално на крайбрежни и местообитания в открито море. Крайбрежните местообитания се простират от бреговете до края на континенталния шелф. По-голямата част от морските живи организми се намира в крайбрежните местообитания, макар че площта на шелфовете заема едва 7% от общата площ. Местообитанията в открито море се намират отвъд ръба на континенталния шелф. По подобен начин морските местообитания могат да се разделят вертикално на пелагични (в открити води), придънни (точно над морското дъно) и дънни (бентални) зони на местообитание. Съществува и деление според географската ширина: от тропически и умерени зони до зони в полярните води. Кораловите рифове заемат по-малко от 0.1 % от световната океанска повърхност, но техните екосистеми включват 25 % от всички морски видове.

Видове морета

Според връзката си с океаните и според вида на обособяване спрямо тях моретата се разделят на три групи:

Списък на моретата по океани:

 1. Тихи океан

2. Атлантически океан

3. Индийски океан

4. Северен ледовит океан

5. Южен ледовит океан

Според температурата на повърхностните си води моретата се делят на тропически, морета от умерения климатичен пояс и полярни морета. Тази класификация е удобна, но практически се използва изключително рядко. Според своята степен на соленост моретата се делят на силносолени и слабосолени. Силносолените морета имат по-висока от океанската соленост благодарение на активното изпарение, а водообменът им се състои в отток на повече солена морска вода от по-ниските слоеве, и приток на прясна вода в повърхностните слоеве през проливи към океана. Пример за това е Червено море. Слабосолените морета имат по-ниска от океанската соленост, благодарение на това че притокът на прясна вода от вливането на реките и валежите не се компенсира от изпарението. В този случай водообменът се състои в отток на по-малко солена морска вода от повърхностния слой и приток на повече солена вода в придънните слоеве през проливи. В такива басейни често водообменът от придънните слоеве е недостатъчен за поддържане на необходимото за съществуване на повечето биологически видове съдържание на кислород. Пример за това е Черно море.

Според типа на бреговете си моретата се делят на такива със силноизразена и такива със слабоизразена брегова линия. Интересно е да се отбележи че Саргасово море изобщо няма брегова линия. То принадлежи към акваторията на Атлантическия океан, разположено е в субтропичните ширини между 20 – 35 градуса северна ширина и 40 – 70 градуса западна дължина. Саргасово море се ограничава от Канарското течение на изток, Северното пасатно течение на юг и Гълфстрийм на север. Площта му е около 6 – 7 милиона квадратни километра, като границите му са неопределени и зависят от сезонните колебания на границите на споменатите вече океански течения. В района на морето ветровете и теченията са слаби и неустойчиви, тъй като те се намират в центъра на антициклоналния кръговрат на повърхностните води. Зимната температура на водата варира от 18°C до 23°C, а лятната – от 26°C до 28°C. Солеността му е 36.5 – 37 ‰.

Саргасово море е получило своето име от грамадните струпвания на повърхността или близо до нея на саргасови водорасли. Тяхното голямо количество е свързано с наличието в морето на зона на сближаване на повъхностните течения. Общото им количество се изчислява на 4 до 11 милиона тона. От тези водорасли се извлича суровина за производство на най-точния отпечатъчен материал, който намира приложение в областта на зъбопротезирането - агар - агаровият хидроколоид, който се нарича още обратим хидроколоид. Дори и в областта на денталните материали понякога е необходимо човек да има познания и за морета и океани!

В Саргасово море се размножават змиорките. Миграцията на змиорките и това как те се ориентират до това море, както и много други въпроси все още нямат отговор. Предполага се, че видовете, които мигрират, имат вродена „навигационна система“ – ориентират се по звездите, по химичния състав на водата или по миризмата на водния басейн, който търсят. В морето обитават многочислени и разнообразни животни, често свободноплаващи (макрелови, летящи риби, морска игла, морски костенурки и др.), често прикрепени към водораслите (актинии, медузи и др.). В миналото водите на морето са били изключително чисти, като прозрачността е стигала до 60 метра, докато сега морето е силно замърсено.

Същност

Химичен състав

Вълни

Приливи и отливи

Течения

Живот в морето

Видове морета