Парата е вещество в газообразно агрегатно състояние при температура по-ниска от съответната критична точка на това вещество. Това означава, че тази пара може да кондензира до течност при увеличение на налягането върху нея, без да се намалява температурата. Ударението на думата се поставя върху първата сричка - при поставянето му върху втората думата изцяло променя своето значение и се употребява в смисъл на универсално разплащателно средство, като от гледна точка на граматиката съществителното се употребява по-често в множествено число, но значението му остава същото. Предвид важността на парите за функционирането на съвременната икономика авторите на тази група от сайтове са създали отделна секция, в която сме публикували различна информация за тях.
Чистата водна пара представлява прозрачен газ, който при стандартно атмосферно налягане заема 1600 пъти по-голям обем от същото количество течна вода. Най-честите източници на водни пари са водните басейни и преди всичко моретата и океаните. В областта над екватора е изчислено че от океанската повърхност годишно се изпарява воден слой с височина около 3 метра. В разговорния език пара често се нарича и водата, която кондензира във въздуха и е видима във вид на мъгла, облаци и други. Парата е различна от аерозола по това, че аерозолът съдържа малки твърди или течни частици (или и двете) в газ.
Парата представлява газова фаза с температура, при която същото вещество може да съществува в течно или твърдо състояние, под критичната температура на това вещество. Например, водата има критична температура от 374 °C - това е най-високата температура, при която може да съществува течна вода. Ако парата се докосва с течна или твърда фаза, двете фази ще се намират в състояние на термодинамично равновесие. На парата се дължат процесите на образуване на облаци и кондензация. Тя често се използва за провеждане на физични процеси, като например дестилация. Съставните молекули на парата притежават вибрационно, ротационно и транслационно движение. Тези движения се взимат предвид в кинетичната теория на газовете.
Парното налягане е налягането на равновесие от дадена течност или твърдо тяло при определена температура. То не зависи от площта на контакта на парата с течната или твърдата повърхност. Температурата на кипене на дадена течност е температурата, при която парното налягане се изравнява с атмосферното налягане. За двуфазни системи (например две течни фази), парните налягания на отделните фази са равни. Ако няма по-силни привличания между молекулите, парното налягане следва закона на Раул - според него парциалното налягане на всеки компонент е произведение от парното налягане на чистия компонент и моларната му част в сместа. Общото парно налягане е сума от парциалните налягания на компонентите.
Способностите на парата да създава налягане, което да повдига тежести и да задвижва различни приспособления стават причина за Първата индустриална революция - която започва през периода XVIII - XIX век. Истинският индустриален подем обаче настъпва с конструирането на парната машина от Джеймс Уат през 1802 година. Според много изследователи обаче предпоставки за това са съществували в Древен Рим и дори в Древен Египет - различни жреци по време на своята ежедневна дейност са забелязали че парата има способността да повдига капака на казан, в който се вари вода; колкото е по-голям съдът, толкова по-голяма тежест може да повдигне парата от водата в него. От тези обективни научни наблюдения до конструирането на парната машина има една малка крачка и остава да гадаем как би се развила световната история ако това се беше случило няколко хилядолетия по-рано.
